Дигитализация

Авторите на Информационната система ДАГИС се занимават с дигитализацията на научната и музейна документация и ценности от 1993 г.

От 1994 г. имаме кореспонденция с ВСИЧКИ институции в България, които имат отношение към дигитализацията – пряко или косвено. Имали сме множество срещи в различните министерства :

Министерство на културата, Министерство на строителството, Агенция по пътищата, Агенцията за горите, Националното сдружение на общините в България, Агенцията по туризъм, Фонд научни изследвания, бившия Национален център за музеите, Музеите в България и още много други.

В Министерство на културата сме имали пет срещи с различни зам.-министри от различни правителства, писани са писма и са правени показни демонстрации  в Министерство на културата, Агенцията по туризъм, на Национални срещи на музеите, където  Информационната система е демонстрирана, пред една фирма от Стара Загора която прави 3D-дигитализиране на археологически разкопки, последния път беше изнесен доклад през 2016 г. в Румъния, на международна среща по проект, пряко свързан с дигитализацията – и всички те – с еднакъв резултат – незаинтересованост. Ежегодно се изпраща информация на всички музеи в страната с информация до къде е стигнало разработването на системата – пълна незаинтересованост.

Очевидни са следните факти.

Голямата част от музеите очакват Министерството на културата да създаде и заплати т.нар. „единен софтуер”, който след това да бъде раздаден безплатно на музеите в страната – това е синдромът на големия и малкия човек. Това, очевидно няма да стане, защото първо, това не е работа на Министерството и второ, поради разнобоя във вижданията на отделните музеи какво да съдържа един такъв софтуер. А нещата са прости, и отдавна написани – в този софтуер трябва да стои всичко, което стои като изисквания в Закона за културното наследство, Закона за развитие на културата и всички наредби, свързани с тях. Просто написаното там трябва да се прочете, да се „преведе” на компютърен език и да се превърне в софтуер! И още нещо – в последните 5 години са проведени множество международни срещи, от които отчетливо се вижда една особеност – дигитализацията е пряко свързана с отдалечения достъп до информацията, нещо, за което и дума не се дава да се издума в България – всеки музей брани с нокти и зъби това, което има, всеки музей създава собствен софтуер, с който си работи, но никой отвън не може да види или да търси в него каквото и да е. А в същото време се забравя, че музеят е всъщност ПАЗИТЕЛ, а не собственик на музейните ценности!

Няма как да се задоволят изискванията на всички музейни работници – археолозите изискват неща, които са свързани повече с науката, и все едно, че не работят в музей, а „чисто” музейните работници имат изисквания, които се отнасят до музейната практика. Да не говорим, че особено сред археолозите трудно ще се намерят двама, които да имат еднакви изисквания – дотолкова не са уеднаквени изискванията им. От друга страна има различни „виждания” сред музейните работници – при едни съществува мнението „това за какво ни е”, при други – „ама как така, те ще ми откраднат находките и/или идеите”, при трети има мързел, при четвърти има лично отнощение към потенциалните потребители, при пети – „страх” от неизвестната дигитализация, при шести – „за това не ми плащат…”, при седми – пълна или частична незаинтересованост.

Когато обаче стане дума за проекти, по които могат да се вземат едни пари, с голяма енергия се сяда и се мисли какво може да се купи, така че да се оползотворят всичките пари, все едно за колко находки или ценности ще бъде използвана закупената техника, а дали някъде вече няма такава техника, която може са се използва – не е важно, примери – проектите по Норвежката програма.

В процеса на работа се премина през четири етапа, отразени в номера на системата.

Dagis 1.0

Началото беше поставено като съвкупност от няколко софтуерни продукта разработени като самостоятелни (stand alone) приложения. Модулите бяха написани на Delphi. Като база данни беше използвано локално хранилище в неструктуриран вид и MS Access/ODBC база данни. Всичко това беше обединено в инсталационен пакет и се разпространяваше като краен продукт. Обменът на данните се осъществяваше посредством сървър посредник. Много бързо беше осъзната нуждата от това данните да бъдат обменяни по-бързо и надеждно между отделните потребители

Dagis 2.0

Вариантът за самостоятелни приложения се оказа недостатъчно добър за нарастващото натоварване. За да се прехвърли системата във вариант клиент-сървър беше закупена компютърна конфигурация която да поеме задължението за експлицитно (dedicated) обслужване на потребителите.

Избрана беше ОС WIndows Server и технология за сървърен скриптинг ASP/ASPX. Всичките модули бяха пренаписани от основа. За СУБД беше избрана MS SQL. За пръв път възникна въпроса за кръстосано търсене между отделните модули както и за достъп в реално време до данните които всеки субект е въвел от свое име. За да се изпълни това изискване създадохме система за разпределена база данни Distributed database – това позволяваше лесен пренос на информацията от централният сървър към компютър на потребител където той може да си я съхранява и при нужда да послужи като резервно копие за възстановяване.

Разширена беше функцията за съхранение на файлове и снимки чрез написване на нов модул – PhotoStorage – позволяващ ефективно съхранение, индексиране, търсене и използване на снимки и др. файлове.

Всички интерфейси бяха изведени към уеб стандартът HTML и достъпът до системата стана възможен с помоща на уеб браузър. По този начин окончателно отпадна необходимостта от това потребителите да инсталират какъвто и да било допълнителен софтуер на своите компютри. Остана единствено необходимостта от два специални шрифта – за картографирането и за модулът Glotta. Бразуърната достъпност даде възможност и за кросплатформена работа – както като ОС, така и като устройства.

Въведена беше SVG модул за картографиране и се създаде модулът TABULAR с чиято помощ започна подготовката на специфични картографски изгледи.

Специфични нужди на различни потребители обаче предизвикаха въпроси относно това как софтуерът може да се използва и без достъп до Интернет.

Dagis 3.0

За да се отговори на желанието за сравнителна независимост при използването на системата беше взето решение модулите от версия 2 да бъдат подготвени като независими разширения към уеб сървърът IIS. Всички скрптове от ASP бяха преобразувани до ASPX и съобразени с технологията .NET. Така стана възможно отделни модули да бъдат инсталирани на локални компютри под управлението на ОС Windows. За да бъде извършвана синхронизация с централното хранилище беше създаден специален модул за екпортиране да данните който позволяваше данните които са въведени във версия 3 като локални копия да бъдат присъединени в общото хранилище на версия 2.

Създаде се система за издаване и управление на лицензни ключове които да контролират легалното ползване на изнесените модули.

В периода след 2007 година се оказа че използването на ОС Windows е сравнително неизгодно. Задачите които постъпваха за разширени функционалности изискваха повече сървърен ресур. Може би най-голямото предизвикателство беше задачата да де съхраняват данни за които предварително нямаше ясна структура и съответно стандартна СУБД подчинена на SQL strict Стандарт не можеше да обслужи – например един модул търси в друг, но без да се разрешава открит обмен на данни – т.е. търсещият модул няма яснота в какъв вид ще пристигне отговора (EAV model)

Dagis 4.0

В началото на текущият период беше взето решение да се премине към принципно друга СУБД.

• За SQL задачите беше избрана MySQL/Oracle а за nonSQL – mongoDB.
• Въведено беше използването на РНР като сървърен език. Понастоящем модулите Settlement, MapTour, Biblos, Arche и Museum са преобразувани на него.
• Окончателно се премина към .NET 4.5.

Много важен момент беше изборът на универсалната кодова таблица UTF-8 за единен стандарт за кодиране на информацията. Това в голяма степен засягаше модулът Glotta, където се извършваше въвеждане на специфични символи. Специфичният шрифт, който се използваше там беше успешно интегриран, т.к. той е разработен в пълно съответствие със Unicode стандарта.

За облекчаване на работата и въвеждане на нови функционалности се въведоха допълнителни библиотеки и разширения:

• HTML5 – преработихме/проектирахме всички уеб интерфейси така че да поддържат новият стандарт. Използвахме интензивно новите тагове video, color, time, data, spin и др.
• SVG – във версия 2 за картографирането се използваше специален шрифт за знаците. Преработихме всичките знаци във векторно начертание, което даде възможност те да се използват без да се налага инсталирането на този шрифт.
• jQuery – популярната библиотека беше успешно интегрирана и се използва преимуществено за изпълнение на AJAX заявки – търсене, справки и др. Това значително намали натоварването на сървърната инфраструктра
• DropZone – модулът позволява лесно и бързо приемане на файлове от страна потребителският браузър – просто чрез избор или влачене и пускане. Това позволи модулът PhotoStorage да бъде напълно автоматизиран – от момента в който файлът постъпи за обработка до неговата достъпност в модулите – всичко се изпълнява без операторска намеса.
• ckEditor – дадохме възможност на операторите лесно да въвеждат ошрифтени и пълноценно форматирани текстове. Изключително подобрение на външният вид на всички печатни справки от система.
• GoogleMap – използваме популярната система за онлайн карти за да създаваме картографски справки. В момента се извършват тестове на овърлейна система която да позволи създаването на по специфични картографски изгледи. Всички картографски данни бяха приведени в напълно съвместим KML вид с цел интеграция и на други картографски системи. Това изключително разтовари модулът TABULAR, като е планирано в него да се извършва само подготовката на данните.
•  fancyBox – атрактивният модул за визуализация даде възможност много от операциите да се обединят в един екран както и да се реализират фотогалерии за удобно разглеждане на снимковият и видео материал.
• Въведен беше привилегиен достъп до системата – разделен на 11 степени, като са разработени различни видове достъп, в зависимост от заниманията, целта и ангажираността на всеки потребител с опазването на културното наследство!

Хардуер

За да се постигне всичко, което Dagis 4 искаше да предложи, се закупи втори сървър. За операционна система беше избрана Linux RedHat. Двата сървъра бяха преместени в локален Server Hub в гр. Варна – България и свързани помежду си посредством високоскоростна локална оптична връзка. Въведено беше 24 часов режим на работа, наблюдение и поддръжка. Към момента общо 4 човека отговарят пряко за хардуерната част на проекта ДАГИС.